Когато сме деца, се правим на големи. Когато пораснем, се правим на деца.
Спорно е кое от двете е по-успешно.
When we are kids, we pretend we are grown-ups. When we grow up, we pretend we are kids.
It’s debatable which one of those is more successful.
For English scroll
От вчера до днес успях да прочета една книжка - “Първичната сила на мотивацията” (Макс Ландсбърг). Научих зашеметяващи неща, но най-шокиращото старо-ново / ново-старо (както искате) откритие беше състояние, озаглавено “Страх от успех”.
Maлко интро:
1) Книжката може да се разглежда като ръководство за самообучение на тема “Мотивация”. Да, има супер много несъвършенства, но все пак… полезна е
2) Описани са прости модели на поведение, които ще отворят мозъчните ви вратички и сами ще се научите как да запалвате своята мотивация и тази на другите.
Наред с много изброени причини защо хората или не могат да се мотивират или убиват мотивацията си, вниманието ми най-много беше привлечено от “Страх(ът) от успех”. Реакцията ми беше: Печатна грешка? Май иска да каже - страх от НЕуспех. Не, не може да е страх от неуспех, при положение, че се говори съвсем отделно за страха от неуспех. Как тогава може някой да го е страх да успее? Къде е логиката?
Логика има… ето я моята.
~
Защо? Номерът със задаването на стъпаловидни въпроси наистина действа - накрая стигаш до почти очевиден отговор, който никога нямаше да видиш. Така…
Защо (хората се страхуват от успех)? Не знам.
Не се ли страхуват от неуспех? Да, страхуват се от това.
Защо тогава се страхуват от две напълно противоположни неща? Може би в съзнанието им те не са противоположни.
Значи неуспех=успех=страх? Да.
Кога хората ги е страх? Когато не се чувстват сигурни.
Чувстват ли се несигурни ако не успеят? Да.
Как биха се чувствали постоянно сигурни? Ако постоянно успяват.
Могат ли постоянно, само и единствено да успяват? Не.
Значи ги е страх, че няма постоянно да успяват? Да.
~
ЗАЩО ХОРАТА СЕ СТРАХУВАТ ОТ УСПЕХА? - ЗАЩОТО ГИ Е СТРАХ, ЧЕ НЯМА ПОСТОЯННО ДА УСПЯВАТ.
~
Тази книжка я препоръчвам горещо. Препоръчвам я и за пре-пре-препрочитане. Може да се използва за мозъчна профилактика от време на време.
For approximately 24 hrs I managed to finish reading a book - “The TAO Of Motivation” (Max Landsberg). I learned stunning things, but the most shocking old-new / new-old (whatever suits you better) discovery was a state of mind, labeled as “Fear of Succeeding”.
Some intro:
1) The book can be viewed as a self-course manual on “Motivation”.
2) The book (the author) describes simple behaviour models, which will open your brain doors and thus you will get to learn (maybe) how to fire up your own motivation and the others’.
Together with numoerous reasons why people can’t motivate themselves and/or kill their motivation, my attention was drawn by the “Fear of Succeeding”-factor. My reaction: Print mistake? Maybe he (the author) wants to say - fear of failing? No, he talks about the fear of failing seperately. How can then somebody be scared to succeed? What’s the logic?
The logic is simple… here’s mine.
~
Why? The trick with asking simple questions works full-power here - you get to reach an obvious answer, which you couldn’t have seen at all.
So… Why (are people afraid to succeed)? I don’t know.
Aren’t they afraid to fail? Yes, they are.
Why are they then afraid of two totally opposite things? Maybe in their minds, those two are not opposing each other.
So failure=success=fear? Yes.
When are people scared? When they don’t feel secure.
Do they feel insecure if they fail? Yes.
How would they feel secure all the time? If they succeed all the time.
Can they succeed all the time? No.
So this means they are afraid of not succeeding constantly? Yes.
~
WHY ARE PEOPLE AFRAID TO SUCCEED? - BECAUSE THEY ARE AFRAID OF NOT SUCCEEDING CONSTANTLY.
~
I recommend this book. I really recommend it. I recommend it for re-re-reviewing. It would be wise to use it as a prophylaxis tool once in a while.
For English scroll
Има няколко модерни думички напоследък. Най-срещаните са “иновация” и “решение”, както и производните им. Прави ми впечатление, че все по-често тези двете са тясно свързани с думата/качеството “простота”… и така трябва.
“Иновация” и “решение” са много готини думи!
Рекламните и маркетинг стратегии на която и да е фирма биха били постни, ако тези двете не намерят мястото си в някое изречение. Да не говорим, че развивайки “иновационното” си мислене, всички бизнес книги преоткриват гениалната ефективност на “простичките” неща, за да могат да съдействат за по-успешни “решения”.
Спомняте си за “шпунк”, copywrited by Пипи Дългото Чорапче, нали? (((: За тези, които не помнят - това беше думичката, която тя си измисли и после реши, че и трябва значение. И започна да и търси дефиниция. В случая с “иновацията” и “решението” май се получава горе-долу така.
“Иновация” и “решение” са много готини думи, както казах преди един абзац, но обширността им няма да ви спаси от разпиляване на посланието, което искате да предадете. По друг начин казано - трябва да сте много наясно какво искате да кажете и да го кажете “простичко”. Иначе само индикирате за наличието на понятията “иновация” и “решение” в речника ви (вместо това да стане за продукта/услугата ви).
There are a few really fashionable words these days. The most common - “innovation” and “solution” - together with the family word-tree. What I notice is that often those two are closely connected with the word/quality “simplicity”… and thank goodness.
“Innovation” and “solution” are really cool words! The ad&marketing strategies of any given company would look pale, if those two are not included. Not to mention that, in the process of “innovative” thinking evolution, all business books rediscover the genious efficiency of the “simple” things, and thus making it possible to offer better “solutions”.
You remember Pippi’s “spunk”, right? (((: For those of you who don’t - “spunk” was the word, which she came up with and then decided to find a meaning for. So she began to look for a definition. I guess the situation is similar in the case of “innovation” and “solution”.
“Innovation” and “solution” are really cool words, as I said one paragraph ago. But their wideness wouldn’t save you from scattering the message you want to forward to your audience. In other words - you really have to know what you want to say and say it “simple”. If you don’t, you will only indicate about the existence of “innovation” and “solution” in your vocabulary, not in your products or services.
For English scroll
Забелязала съм, че хората много обичат правилата и йерархиите от всякакъв вид.
За едни те са източник на спокойствие, за други средство да си начешЪт комплексите (малко или много), за трети… по-скоро третите са средство на йерархиите в полза на първите две групи. Трябва да има баланс, нали (((: не може всичко да е само +. Съществува лекарство против тази ментална стагнация. Ще го опиша с едно гениално изречение, което дори не помня къде прочетох:
“We don’t think outside the box. What box?”
Животът е безкрайна йерархия. Да, структурата е нещо… съществуващо и не може без нея. Всичко е йерархия: от момента на раждането си всеки от нас е непрестанно изграждаща се йерархия от комплекси, стартирайки с Едиповия или този на Електра. Любовта е йерархия - “Do we go to the next level, honey?”. Образованието е йерархия - не може да завършиш университет без да си завършил училище, нали (Да, да. Знам. Нека се абстрахираме от факта, че сме ТУК). С една дума - всичко.
И все пак да се върнем на “гениалното изречение” (всъщност са две) от преди малко. Можем да се изключваме от Матрицата, когато си пожелаем. “Тhere is no spoon”, за всички, които си спомнят онзи кадър от филма. Има цели разработени арсенали от методи и техники на мислене, които могат да се използват, за да се разчупи СЕГА-то. Повечето от тях са икономически насочени, или поне така са се пръкнали, преди да отидат на своя next level. Накратко казано, ако се научите да не виждате нито boxes, нито spoons, ще постигнете вечно състояние на детство. Сhildhood-on-demand ако щете. Детския мозък е най-продуктивен именно, защото не е обременен с идеи, преживявания и пр.
А сега, нека се върнем в реалността 
p.s. Комплексите и йерархиите не са нещо отрицателно. Няма напълно отрицателно явление.
I’ve noticed that people love rules and hierarchical structures of all shapes and sizes.
For some they are a source of stability, for others - a tool to satisfy their ID complexes more or less, for third kind of people… well, the third group is actually used by the idea of hierarchy to serve the first two. There needs to be balance, right (((: You can’t have it all. There is a medicine for that mental stagnation though. I’ll explain it with a genious line, that I have no idea where/when I read:
“We don’t think outside the box. What box?”
Life is an endless hierarchy. Yes, structure is something… existing and it needs to exsist. Everything is hierarchy: from the moment of our birth we are, untill the moment of our death, a developing system of complexes. To start it off with the complex of Edip, respectively - Electra. Love is hierarchy - “Do we go to the next level, honey?”. Education is hierarchy - you can’t graduate university without finishing school first (Unless you are a rich fat-neck fellow in Bulgaria that is). In one word - everything.
Let’s go back to the genious line. We can log ourselves out of the Matrix whenever we want. “There is no spoon” - special greets to everyone who remember that moment of the movie. There are whole arsenals of thinking methods and thinking techniques, which can be used to reframe the NOW. Most of those, of course, are designed in the context of Economy, or at least that was their starting point before they too reached their “next level”. In short - if you learn how to not see any boxes or spoons, you will reach a state of something like eternal childhood. Call it childhood-on-demand if you will. The mind of a child is the most productive exactly because it is not overloaded with ideas, experiences, etc.
Now back to reality
p.s. Complexes and hierarchies are not something negative. There is nothing totally negative in life.
I was thinking yesterday about, actually about a lot of chaotic stuff, but I reached some conclusions.
Economics is a more sophisticated version of Psychology. Economics has a lot of Math in it and a lot of scary long and hyphaneted words. So does Psychology (about the scary words only). Untill now I thought the connection is: (more…)
Нещо, което винаги ми е било инетерсно и никога не съм намирала думи да коментирам, дори частично. Религиите. Само нагоре от средно умните намират свобода в една религия. На първо място религиите са продукт на въпросните хора за да могат да подреждат/управляват тези под чертата.
Пирамидата на биоразнообразието има следния вид:
- “Умните”
- Религиите
- “Не толкова умните”
- фауна
- флора
Днешната форма на религиите е много… парадоксална. Тя затваря. А би трябвало да освобождава. Религиите са една добра грешка. Или, за да не съм прекалено груба (въпреки, че ми се иска), отношението ни към религиите е една добра грешка. Защо грешка - защото хората се учим най-добре от грешките си.
За да приземя дефиницията, която ми се върти в главата, ще я опиша така:
Днес религията (която и да е… от това, което знам за повечето) е като едно 4-редово изречение на немски, където всичко си е на мястото и не може да мръдне от там, защото така трябва.
Ако утре същата религия започне да бъде повече философска сентенция, завършваща с многоточие, би било по-добре. “Утре”-то обаче зависи от нас и от това с какви темпове поумняваме. Защото все пак не е разумно да се дава недовършено изречение на планетарна нация от средно-тъпи индивиди.
Лека, вече ми се спи много сериозно (((:
***** клишето, но е вярно.
През лятото четох статия за един експеримент с пуканки, който води до интересни изводи. (more…)
Yep, it is a bit of a wordgame, but I use cheap tricks sometimes too… after all - attention is everything
So, back to the topic. (more…)
I beleive in mantras. I have this strange feeling that if a person puts a blasting start off amout of positive energy when they start something, this something will be given a positive karma.
I recently moved to another company and the first thing I did was to look around and get stuck infront of the book shelves. From the latter I chose a book called - “Wierd Ideas That Work: 11 1/2 Practices for Promoting, Managing, and Sustaining Innovation” .
That book actually helped me create my starting athmosphere and look at the desireble velocity from a new angle.
Before the book my ideas were:
1) follow and try to learn from what I see as a corporate culture and behaviour
2) try to blend in
3) lable others’ opinions as stronger because I am the new and they are experienced
After the book:
1) instead of blindly copy-pasting behaviour models, I highlighted following the general idea but establish my way of doing it
2) instead of blending in - teaming in
3) instead of prioritizing others’ opinions as a tool for learning - having my own opinion, listening to others and choosing wheater to follow or to experiment
And the most important and difficult to manage aspect - conflicts. After a few pages of the book I realised that conflicts are the strongest instrument for triggering creativity. Of course it depends on the conflict
So… that’s pretty much it.
