В най-добрия случай – клаустрофобия | Best Case Scenario – Claustrophobia

For English scroll

♦

♦

Да пишеш всяко изречение на нов ред. Клаустрофобия.

Да пишеш с много разстояния. Клаустрофобия.

Да пишеш кратко, за да не заемаш място. Клаустрофобия.

Периодично да изхвърляш почти всичко от стаята си. Клаустрофобия.

Мразя телефоните. Крадат от личното пространство.

Мразя килими.

И имам нужда от въздух.

Перефразирам Го [д-р Хаус разбира се]: Хората казват, че не можеш да живееш без любов. Но според мен кислородът е по-важен.

[лирическо отклонение] Хайде де, все едно не го намираш за сексапилен с този бастун! Ха!

Имам нужда от въздух и страдам от клаустрофобия.

И сега вече се повтарям.

Знаеш ли защо най-добрият приятел на едно момиче е гадже от друга държава? Защото накрая си тръгва. И тя остава в собствения си ареал, непроменен от нищо. Той идва, вдишва, издишва няколко пъти, вероятно пие, вероятно остава въглероден отпечатък, и си тръгва.

За всеки случай отбелязвам – в момента говоря научно.

Това научно поведение е с много проста схема. Не се основава на доказателства, че “след като си тръгне и тя остава в собствения си ареал”, тя неочаквано преминава от летищно-изпращаческо-нещастна на супер щастлива. О не, драги. Изобщо.

Основава се на [да го напиша на нов чист ред]

Алтернативата тя да се задуши ако той остане.

Молекула по молекула към болезнена смърт, причинена от липса на кислород.

Отново ще съм научна: почти се удавих два пъти и съм живото доказателство, че е много тъпа идея да нямаш какво да дишаш. Не вярваш?

Ако той остане, приказката се превръща във файл. Няма тайни. Няма нови открития. Няма нов въздух.

Просто двама души, които надебеляват.

Превръща се в разширена версия на този диалог…

Клаустрофобия.

Почти съм сигурна, че агорафобиците страдат от ужас да останат сами. Клаустрофобиците – от обратното.

Може и да греша.

Може пък и да съм права.

Зависи от гледната точка.

Е, г-н Фройд, цялата съм в слух…

♦

♦

♦            ♦            ♦

♦

♦

Writing a sentence per line. Claustrophobia.

Writing with a lot of spaces. Claustrophobia.

Writing short lines. Claustrophobia.

Periodically throwing out almost everything in your room. Claustrophobia.

I hate phones. They shrink your personal space.

I hate carpets.

I just need air.

To paraphrase Him [d-r House of course]: People say you can’t live without love. I’d say oxygen is much more important.

[off the record] As if you don’t find his cane sexy! Duh.

I need air and I am claustrophobic.

And now I am just repeating myself.

You know why a girl’s best friend is a boyfriend from a different country? Because he leaves. And he leaves the place all to herself again. He comes, inhales, exhales a bit, probably drinks, could leave a carbon footprint, then goes back home.

I am being totally scientific. Just in case.

My being scientific is in a very simple manner. Not because I have proof that after “he leaves the place all to herself again” she snaps quickly from being departure-lounge-miserable to being-happy. Oh no, dear. No, no, no.

But because [let me say it in a new clean line]

If he stays, she will suffocate. Too many people in the same box.

Molecule by molecule towards a painful death caused by oxygen insufficiency.

I am being scientific again: I almost drowned twice in my life, and I am the living proof that having no oxygen is a bad idea. If you don’t believe me, try it.

If he stays the fairy tale turns into a file. No secrets. No discoveries. No new air.

Just people getting fat.

It turns into an expanded version of that conversation…

Claustrophobia.

I bet that agoraphobics are scared of being alone, while claustrophobics are scared of relationships.

I could be wrong though.

I could also be right.

Depends on the viewpoint.

So, Mr. Freud, I am all ears now…

♦

♦