♦
♦
For English scroll
♦
Граматика. Грамотност. Грам понятие нямам.
В миналия постинг сложих картинка с думата Happy на нея.
И се замислих за Щастието.
Обичаш да тръбиш как щастието е за споделяне. И не млъкваш. Следователно – едва ли е вярно.
То е последното нещо, което искаш да споделиш с останалия свят.
Ти не искаш да дадеш част от него. Искаш да го екстраполираш на останалите със сигурност. Но в никакъв случай и никога няма да си готов/а да си го разделиш с тях. Все едно го дадеш на някого, който не се е потрудил за него. Замисли се.
От друга страна, съвсем жертвоготовно споделяш Надежда.
Щастие vs. Надежда
Личната ти комфортна зона vs. Общата комфортна зона.
Надеждата е като социалзима. Публична собственост.
Разбира се, че искаш да я споделиш. Нали не е твоя!
Докато Щастието… хаха.
Щастието е твое, стига да го извоюваш.
Надеждата е твоя, стига да можеш да я споделяш.
♦
♦
♦ ♦ ♦
♦
♦
Check your vocabulary.
In my last post I used a picture with the word HAPPY on it.
I thought about Happiness.
You just can’t shut up, can you. <Happiness is for sharing!>, <You can’t be happy unless you share it>. And you really don’t shut up. It’s such an overwhelming plead, that it’s getting closer and closer to not being true.
Happiness is the last thing someone would like to share with the rest of the world.
You don’t want to share your happiness. You do want to share the feeling of YOUR being happy and extrapolate it to the others. But on no occasion would you be ready to share your happiness with them. Like you would give a piece of it to someone who didn’t work for it. Right!
You, on the other hand, happily share Hope.
Happiness vs. Hope
Your Personal Comfort Zone vs. Our Shared Comfort Zone.
Hope is like socialism. A public property.
Of course you want to share that. It’s not yours!
Happiness… well haha.
Ha-ha-happiness is yours for the taking.
Hope is yours for the sharing.
.
.
Надежда можеш да дадеш/споделиш дори, когато сам ти я нямаш. Можеш да аддеш дори напразни надежди…Щастието обаче, можеш да споделиш, само,ако го имаш. И да го споделиш – в смисъл – да го направиш достояние на света – понякога те дострашава от суеверие
Да го споделяш с любим човек – не е възможно, понеже обикновено то се ражда именно от нещо друго, което вече е споделено между специални хора
Много замотано, не мога да се изразя достатъчно ясно, бълнувам като пиянде
Щастието е егоизъм и не знам защо Егоизъм е мръсна дума
Човечеството си противоречи (:
Егоизмът е нещото, което ни помага да оцеляваме, няма нищо лошо в него, стига да не засяга твърде много интересите на другите
Аз пък имам друга теория. Нищо не засяга интересите на другите. Ако някой засяга интересите ти чрез егоизма си, значи или на интересите ти нещо им куца, или този някой не е егоистичен, а чисто и просто иска да те нарани
(((: Но да, права си. Човек съществува, благодарение на егоизма си.