Имало едно време | Once Upon A Time

.

.

For English scroll

.

.

Сега повтори в обратен ред.

После беше Био <= После беше Еко <= После беше Йога <= После беше Юпи <= После беше Юберсексуалността <= После беше Емо (което направо изтри санитарния максимум) <= После беше Метросексуалността <= После бяха Потребителските кредити<= После беше Всичко, което беше преди това <= Големият Взрив

Eye-tracker-ът. Ето това ми заби вниманието.

Да.

Трябва да чакам до втория или третия семестър, за да се доредя да поработя с/около/по tracker-а.

Не че ще получа отговори. Нищо няма да ми каже. Няма да продума. Машина е.

И все пак, много искам да знам какво мислиш. Много искам да знам какво си мислиш, че мислиш. Какво си мислиш, че харесваш. Какво си мислиш, че знаеш.

Много искам да знам какво си мисля, че знам, че мисля.

Зорът не ми е машината. А самата идея. На къде е насочен погледът ти.

Очите казват истини на килограм.

Можеш да отидеш на анализ на ретината си и да ти кажат, че имаш треска от ляво на пъпа.

Очите са безкомпромисно прозрачни и издават, когато лъжеш, когато се смееш, когато си уплашен. Или когато жена види бебе. Онзи момент, в който зениците и се разширяват, сещаш се.

Какво пък ли знам аз.

Смешното е, че не са само очите. А Всичкото, което правиш, и Всичкото, което не правиш. Всъщност единственият вариант да не се издадеш е да си мъртъв. Но това е по-известно като Ирония.

Къщата, в която сме заклещени се нарича Земя. На ъгъла на Марс и Венера. Обикновено съседите ни са мистерия за нас – заради високите огради. Някои от тези съседи искат гласа ти. Други искат да купуваш. Други искат да вярваш. Други искат да купуваш още повече. Някои от тях дори искат да нахлуят в задния ти двор. Всички те искат да се докоснат до теб по някакъв начин.

Хубаво.

Ето. Докосвай.

Проблемът с всички тези хора, страдащи от мания за докосване е, че накрая ще те разпердушинят до молекулите ти. Те, ако някога имат шанс, ще те изконсумират. Не е напълно сигурно, че ще те вкусят, но определено или ще те изплюят, или … другото. Bon appetit.

Ти си продукт. Утре ще се събудиш и ще включиш на съответния режим, както всеки обикновен ден: как да купя най-добрия продукт, как да създам най-добрия продукт, как да продам най-добрия продукт, как да докажа, че съм висококачествен продукт, оптимизиран по време на висококачествен университетски цикъл на масово производство. И за да е по-забавно, трябва да си БЪРЗ.

Например… опа, закъсня с 6 минути, защото ги пропиля в четене на всичко това. Сега се разкарай.

Следващият, моля.

Както написах – те ще те изконсумират. Ти ще ги изконсумираш също. “Ако не можеш да си против тях, бъди със тях” и разни други такива тоалетни принадлежности.

После една вечер започваш да бърбориш за някаква eye-tracker машина. Защото тя може да е единствената отправна точка към изгубената ти ориентация. Да видиш на къде са се забили всичките тези очи.

Да де, и да се опиташ да ги разбереш.

♦

♦

♦            ♦            ♦

♦

♦

Now repeat that backwards.

Then it was Bio <= Then it was Eco <= Then it was Yoga <= Then it was Yupee <= Then it was Ubersexuality <= Then it was Emo <= Then it was Metrosexuality <= Then there were the Consumer Credits <= Then it was Everything that was before that <= The Big Bang.

The Eye-tracker. Now that was something which fixed my attention.

Yes.

I only have to wait till my second or third semester to get to work with/on/around the Eye-tracker.

It will not give answers. It will not tell me anything in particular. It doesn’t speak. It’s a machine.

Still I really want to know what you think. I really want to know what you think you think. What you think you like. What you think you know.

I really want to know what I think I know I think.

And it’s not really about the Eye-tracker. I am no fetishist. It’s the feeling of the general idea. Where your eyes point.

Eyes tell an awful lot of truths.

You can go to a retina analysis and be told you have a splinter in your ass. Figuratively speaking. Actually writing.

Your eyes tell when you lie, when you smile, when you are scared. Or when a young woman sees a baby. It’s the moment her pupils enlarge.

Beats me.

Funny thing is it’s not only the eyes. It’s pretty much The Everything that you Do, and The Everything that you Don’t Do. Actually the only way to not give yourself away is to be dead. It’s also known as Irony.

The house we are all stuck in is called Earth, on the corner of Mars and Venus. Our neighbors are usually a mystery to us – the fences are too big. Some of them want your votes. Others want you to buy. Others want you to believe. Others want you to buy even more. Some of them even want to get into your back yard. They all want to touch you in a way.

Fine.

Here. Touch.

Just that with so many people sharing this touching mania, you will end up torn apart to your molecules. They, if ever get a chance, will consume you. It’s not entirely certain they will taste you, but they will definitely either spit you out or shit you out. Bon appetit.

You are a product. You will wake up tomorrow and switch on your product-mode just like any other ordinary day: how to buy the best product, how to create the best product, how to sell the best product, how to prove I am a high-class product, who was optimized during a high-class university mass production cycle. And to make it more entertaining. You have to do it FAST.

Like… whoops, you are 6 minutes late because you wasted your time reading all this. Now get out.

Next please.

As I said – they will consume you. You will consume them too. “If you can’t be against them, be with them” sort of toilet humor.

Then one evening you write about an eye-tracker machine. Because that may be the only starting point to finding the direction again. To see where are all those eyes headed.

Oh, well, and to try and understand them.

.

.