В търсене на нов навик | In search of a new habit

♦

For English scroll

♦

“Какво е искал да каже Авторът?” – е’те’това, когато ми го поднасяха в училище, се изприщвах.

Този въпрос е всъщност друг въпрос: “Какво пише в литературната критика на НякойСи, която трябваше да си купите [наред с куп други малоумни учебни помагала]?”

Мили хора, от малки са ни набивали в главите, че трябва да сме прилежни. Че трябва да сме подредени. Че има правила. Че трябва да слушаме. Че трябва да сме смирени [в този ред на мисли]. Че това. Че онова. Че Гевара. Че е по-полезно да си траем, за да ни се размине. Че иначе…

Постепенно ставаме социално отговорни и политически коректни Дебили със склонност към самоубийство, които отчаяно търсят начин да си върнат кредитите.

Ето така става, когато стоим зад Автора. И точно така става, когато слушаме някой, който ни убеждава как е много важно да знаем какво си мисли Автора.

Учим се как да забравим собствените си мисли.

Накрая винаги имаме нужда от Автор. Ако си намерим и нещата се объркат – много кофти, но няма да е наша вината!

Оказва се ужасно удобно.

Красота.

Ако профилактично теглим по една майна на дипломацията и авторитетите, Егото ни ще е много доволно.

Каквото е искал да каже, Авторът го е казал. По-важно е А-то в думичката Аз.

Конституция 2.0

Чл. 1. Аз мисля.

Чл. 2. Забварям, за съществуването на Автора

Чл. 2 номер 2. Филтрирам следните, заедно с безполезните им производни: Ева Лонгория се омъжи на 07.07.07, Бритни Спиърс си острига грозната глава, Линдзи Лоуън отново е пияна, Енрике Иглесиас ще има бебе от Анна Курникова, или тя ще има бебе от него… все тая, въпросът е, че всички знаем в подробности историите.

… дори и тези, които умишлено НЕ четат литературни диарии от типа “Блясък” и “Стори”.

Сергей Антонов беше несправедливо измъчван и после умря в мизерия в родната нехаеща България.

Именно.

Чети тук, слънце.

Чл. Последен. Не взимайте на сериозно нещата, които пиша.

За рожденния ден искам да станете анти-MTV, анти-McDonald’s, анти-One Tree Hill, анти-Парис Хилтън, анти-себе си, за 24 часа. Да спрете да мислите за Автора, да отворите атласа, да си изберете държава с трудно за произнасяне име и да научите редки факти за нея [рядък факт за България примерно е "Излел е Делю Хайдутин" на Валя Балканска, който от 2004-та пребивава на Войаджър], да уважавате отражението в огледалото повече и… 10 000 други неща.

Рожденният ми ден е на 8-ми август – имате време за сухи тренировки.

Послепис: Към всички, за които гореизбълваното не се отнася – Обичам ви много, нищо че сте мининство [това е по-малкото на малцинство]!

♦

♦

♦            ♦            ♦

♦

♦

“What did the author want to say?” – that thing was my monster-allergy factor in high school. And a line you hear all the time in a Literature class.

This question was actually another way to ask that question: “What is it written in the Literature Reference Book, written by Someone, that you had to buy [together with a pile of other useless reference books and tutorials]?”

Dear people, ever since we were little, they have always brainwashed us to think we should be accurate. That we should be obeying and respective towards authority. That we have to be tidy. That there are rules. That we have to listen. That we have to be timid. That we don’t know. That we have to stand still so we don’t get in trouble. Or else…

Gradually we become socially responsible and politically correct suicidal Idiots, who are desperate in finding a way to return their loans.

This is what happens when we rely on the Author. And this is what happens when we listen and follow people who convince us it is important to find out what the Author wanted to say.

We are being taught how to forget our own thoughts.

We end up always needing an Author. If we have one, and things fuck up – well… it’s not your fault!

So very comfortable, isn’t it.

Beautiful.

Instead of doing a regular check-up with your doctor, try not giving a fuck about diplomacy, or authority for a while. It’s healthy for your Ego.

Whatever the Author felt like saying, he said it. Let’s switch to the I.

The Constitution 2.0

Art. 1.Think.

Art. 2. Forget about the Author.

Art. 2 no. 2. Filter out the following and their insignificant residues: Eva Longoria got married on 07.07.07, Britney Spears shaved her ugly head, Lindsay Lohan is drunk again, Enrique Iglesias will have a baby from Anna Kurnikova, or was it that she will have a baby from him… whatever. The point is we all know the details.

… All of us, even those who, on purpose, do not read literary diarrhea such as “Cosmopolitan” or “OK!”.

Sergey Antonov was unrighteously accused and tortured, and years later he died home alone – here in Bulgaria.

Exactly.

Read here, sunshine.

Art. Last. You don’t have to take seriously anything I say.

Of course, it’s always more interesting to gossip about Rihanna getting beaten up by Chris Brown. Why notice other stuff?

For my birthday I want you anti-MTV, anti-McDonald’s, anti-One Tree Hill, anti-Paris Hilton, anti-yourself, for 24 hours. I want you to stop thinking about the Author, to respect the mirror reflection of yourself more, and 10 000 other things… to open the world atlas, to find a hard-to-pronounce country and learn rare facts about it.

To give you an example: a rare fact about Bulgaria is the song “Излел е Делю Хайдутин” by Valya Balkanska, which is flying in space with Voyager 1 and Voyager 2 since 2004, as a message from the Earth to other civilizations.

Take your time. My birthday isn’t until August 8-th, so you have enough time to practice.

p.s.: To everybody, this text excludes – I love you so much, even though you are a micrority [that's less than a minority]!