♦
♦
НЯКОГА ХРУМВАЛО ЛИ ТИ Е, ЧЕ МОЖЕ БИ ИМЕТО МУ НЕ Е БОГ?
ИЛИ ЧЕ ТОЙ МОЖЕ ДА НЕ “ТОЙ”? НИТО ПЪК АКО Е ТЯ, ДА Е “ТЯ”.
И ЗАЩО НЕПРЕКЪСНАТО ЗЯПАШ НАГОРЕ?
ЩЕ СЕ СПЪНЕШ ГАДНО, АКО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА СИ ТОЛКОВА УПОРИТ/А…
DID IT EVER OCCUR TO YOU THAT MAYBE HIS NAME IS NOT GOD?
OR THAT HE IS NOT A HE? NOR IF IT’S A SHE, IT IS A SHE.
AND WHAT’S WITH ALL THE STARING UPWARDS?
YOU’LL TRIP BAD IF YOU CONTINUE TO BE SO STUBBORN YOU KNOW…
♦
♦
Супер забавно! Кара те да се замислиш, но не бих казала, че е притеснително или нещо такова. Според мен няма нищо по-естествено от това хората да се стремят да надминават всичко, правено допреди тях. Само ми е малко мъчно за тези, които учат технически специалности, хехе!
За Бога… Мисля, че сгреших с мястото на коментара… Извинявай
(: За това с техническите специалности не съм съгласна ((((: не че съм им фен, но развиват абстрактното мислене (:
Иначе коментарът е бил за *къде* [след като казваш, че си сбъркала мястото]? (:
Работата е там, че прочетох Shi(f)t Happens, a коментирах под Question.:)
Аха
сега разбирам (:
Хм, лошото е, че не м ога да местя коментари от един на друг постинг (: иначе бих в случая (((:
Според мен обаче бизнес специалностите имат по голям казус със shi(f)t-a (: Аз все още събирам вдъхновение с големия черпак от УНСС-ту и ще напиша нещо по случая… но за сега казвам само това:
цялата структура на световната икономика се променя. И не само на икономиката – на ценностите. И за всички ентусиасти на опашката за бели якички нещата ще са обсипани с рози и бонбони, до момента в който не разберат, че целия труд, който са положили, за да се впишат в н(и)ечия корпоративна култура е бил хвърлен напразно (:
Докато при техническите специалности (в този ред на мисли) е по-благоприятно (: там някакси въображението е по-живо и ограниченията са по-малко
По-принцип за много от младите ентусиасти важи това – да си мислят, че ги чакат с отворени обятия, докато реалността е малко по-друга. Виждала съм го при много студенти по право, икономически или международни отношения, културология, дори филологии разни. Аз лично съм по-склонна да се им съчувствам. Човек трябва да се старае да е в час с реалната ситуация, а не просто да се носи по течението на студентския живот (според мен при студентите е най-застъпена тази “неадекватност” да я наречем:))
От друга страна е също толкова вредно от малък да си циник и да говориш неща от типа на “То е ясно, че с моята специалност и с мойте знания нищо не мога да работя, ама…”
… Не знам кво изречения да сложа за накрая, щото така, както започнах, темата би могла доста да се проточи…
по-горе да се чете “да НЕ им съчувствам”
)
Всичко ще си е на мястото и ще сме “адекватни” ако успеем да се научим да сме критични, да сме малко по-нетолерантни и да сме проактивни (:
Обаче с нашата култура тип “Какво е искал да каже автора на повествованието” (вместо “Какво за мен е това повествование… и защо изобщо слушам някой да ми казва какво да чета”) до никъде няма да стигнем (:
[...] в България; да стана фен на Найк/Бритни Спиърс/Бог/Big Brother и цялото ш*бано семейство във Facebook; да раздавам [...]