♦
For English scroll
♦
Словосъчетанието “интелектуален клошар” ме разби напълно… и е много вярно. ((((: Не се бях замисляла колко хора са именно такива преди да го прочета, дефинирано в интервюто с Николай Панайотов. Радвам се за “Бялото училище” и е наистина гот да виждаш свободни хора.
Дразнещото е едно – за всеки който се върне в България е подготвен етикет – “е да… ама ти живееш [ТАМ], лесно ти е”. Ами не е лесно ако трябва да сме честни. Всеки си чертае сам живота. На тези, на които им е “лесно”, им е лесно, защото са направили най-трудното нещо – действали са, били са любопитни и са разбрали, че живота не е колекциониране на вещи, а колекциониране на емоции.
Николай е много прав за едно нещо – ако беше останал в България и можеше да си купи това училище, нямаше да го направи, защото го подтиска. Замислете се дали това не се отнася за много от нас – не-емигрантите по отношение на много неща.
♦
♦
♦ ♦ ♦
♦
♦
The “intellectual tramp” lable totally amazed me… because it is true. (((: I have never thought about how many people are exacly such, before I got to read it in the interview with Nikolay Panayotov. I am happy about “The white school” and it’s really great to see free people.
What pisses me off is this – for everyone who dared to come back to Bulgaria, there is a wellcome lable prepared. On that lable it writes – “Well, yes… but you live [THERE], it’s easy for you”. Well, to be honest, it’s not easy. Everyone schemes their lives by themselves. For the “easy-livers” it is easy because thay have done the most difficult thing – they were curious enough to DO something and realized that life is not collecting things, it’s more like – collecting emotions.
Nikolay is right about one thing – if he had stayed in Bulgaria and at a given moment, could have afforded to buy the village school, he wouldn’t have… because it would frustrate him. Think about it! Think about it in case this “frustration mode” is a default of most of us – the non-emigrants – about most of the things.
♦
♦
