♦
♦
Нещо, което винаги ми е било инетерсно и никога не съм намирала думи да коментирам, дори частично.
Религиите.
Само нагоре от средно умните намират свобода в една религия. На първо място, религиите са продукт на въпросните хора, за да могат да подреждат тези под чертата.
Пирамидата на биоразнообразието има следния вид:
- “Умните”
- Религиите
- “Не толкова умните”
- фауна
- флора
Днешната форма на религиите е много… парадоксална. Тя затваря. А би трябвало да освобождава. Религиите са една добра грешка. Или, за да не съм прекалено груба (въпреки, че ми се иска), отношението ни към религиите е една добра грешка. Защо грешка – защото хората се учим най-добре от грешките си.
За да приземя дефиницията, която ми се върти в главата, ще я опиша така:
Днес религията (която и да е… от това, което знам за повечето) е като едно 4-редово изречение на немски, където всичко си е на мястото и не може да мръдне от там, защото така трябва.
Ако утре същата религия започне да бъде повече философска сентенция, завършваща с многоточие, би било по-добре. “Утре”-то обаче зависи от нас и от това с какви темпове поумняваме. Защото все пак не е разумно да се дава недовършено изречение на планетарна нация от средно-тъпи индивиди.
♦
♦
♦
♦
