В какво и защо вярваме December 5, 2007

Нещо, което винаги ми е било инетерсно и никога не съм намирала думи да коментирам, дори частично. Религиите. Само нагоре от средно умните намират свобода в една религия. На първо място религиите са продукт на въпросните хора за да могат да подреждат/управляват тези под чертата.

Пирамидата на биоразнообразието има следния вид:

- “Умните”

- Религиите

- “Не толкова умните”

- фауна

- флора

Днешната форма на религиите е много… парадоксална. Тя затваря. А би трябвало да освобождава. Религиите са една добра грешка. Или, за да не съм прекалено груба (въпреки, че ми се иска), отношението ни към религиите е една добра грешка. Защо грешка - защото хората се учим най-добре от грешките си.

За да приземя дефиницията, която ми се върти в главата, ще я опиша така:

Днес религията (която и да е… от това, което знам за повечето) е като едно 4-редово изречение на немски, където всичко си е на мястото и не може да мръдне от там, защото така трябва.

Ако утре същата религия започне да бъде повече философска сентенция, завършваща с многоточие, би било по-добре. “Утре”-то обаче зависи от нас и от това с какви темпове поумняваме. Защото все пак не е разумно да се дава недовършено изречение на планетарна нация от средно-тъпи индивиди.

Лека, вече ми се спи много сериозно (((: