… или поне така ми каза, че се казва, когато спрях да я почерпя с 2 лева в една хладна есенна вечер.
С цената на няколко изпуснати тролея си поговорих с нея. Има образование при това висше. Тъжна, но някак си оптимистична, тя ми разказа за мъжа си, за това как е починал, как е изгубила жилището си и как с дневната си надница от събирането на картони и др. често прекарва нощите си в Хепи, ядейки бавно пица, която може да си позволи…
Заговорих я близо до спирката на тролеите при НДК.
Всеки път, при подобни странни срещи се чудя дали го правя заради себе си или заради човека отсреща. Отговорът е 50-50.
